StG44





StG44 (Sturmgewehr 44, Щурмгевер 44), известно още като МП-43 или МП-44, е определяно като първата в света щурмова пушка. Притежава 2 режима на стрелба - полуавтоматичен и автоматичен. Може да води ефективна стрелба на разстояния до 300 метра.



Подаденото от Службата по армейско въоръжение на Вермахта (HWaA)поръчка за разработка и развитие на ново оръжие за пехотата започва с разработката на нов патрон с намалена мощност, който да има обсег на действие до 1000 метра. HWaA насочва своето внимание главно към фабриката за муниции Полте в град Магдебург. Там през 1938 година е разработен патрон 7,92х33 мм, чийто куршум с тегло от 3,7 грама развива висока начална скорост. Сключва се договор между Полте и HWaA и се провеждат многобройни експерименти с къси 7,92 мм патрони, които в края на краищата довеждат до създаването през 1941 година на патрона 7,92х33 kurz, с тегло на куршума 8,2 грама начална скорост от 694 м/с. Съществуващите още от 1923 година изисквания за оръжие, използващо такъв междинен (т.е. между патрона за карабината и пистолетния патрон)се преработват след проведени в периода 1935-1937 изследвания и се обобщават в създадената през 1938 концепция за леко автоматично оръжие, което да замести карабината, автомата и частично леката картечница.




Конструкция и производство

Поръчката за производство получава през 1938 година фирмата Хенел в Зул, развитието на оръжието е под ръководството на Хуго Шмайзер. Първоначално новото оръжие се нарича "автомат тежък тип", по-късно се преименува на "автоматична карабина". В началото на 1940 на HWaA се представя един първоначално изцяло фрезован опитен образец. По-късните образци са вече с пресови и щамповани детайли.

Калибър:7.92x33 mm (7.92mm Kurz)
Дължина: 940 mm
Дължина на цевта: 419 mm
Телго: 5.22 kg
Скорострелност: 500 патрона в минута
Пълнител: 30 патрона
До края на войната са произведени общо 424000 броя от StG44.

През Август 1945 се сглобяват налични части за монтаж 50 броя от щурмовите пушки и се предават на Червената армия за техническа оценка, заедно с 10785 листа техническа документация за производство на армейски оръжия. През Октомври 1945 Хуго Шмайзер е задължен за работа към някаква "Техническа комисия" към Червената армия. Тази комисия имала за задача да установи нивото на немската военна техника и да включи резултатите в развитието на съветската военна техника.

 Междинен патрон за StG44 - 7.92х33 мм kurz. Приликата  е много голяма,  с патрона на АК 47.

Абсолютно вероятно е,че Михаил Калашников е знаел за МР-43/44. Разглеждайки системата на Шмайзер той видял,как не трябва да бъде конструиран един автомат. Действително АК-47 има сходни контури с МР-43/44, както е и сходна концепцията за автоматично оръжие под междинен патрон (концепцията е на В. Г. Фёдоров). Еднаквите очертания на цевта и газоотводната тръба идват от това, че и при двете схеми се използва автоматика, базирана на газоотвеждането, изобретена доста време преди появата на Шмайзер и Калашников. Основните разлики между двете системи e начинът на разглобяване и ударно-спускателният механизъм и схемата на заключване на затвора (ротационен болтов затвор заключващ се посредством бойни упори при АК-47 и клинов прекос при схемата на Шмайзер).Разликите в кинематичните схеми са очевидни,което означава че твърденията за руска копирка са неуместни и несериозни. Всъщност истината е друга и Калашников разработва АК-47, като подобренията в механизма са развитие на собствените му концепции и резултат от наблюдението на работата на СтГ44