Картечен пистолет на генерал Георги Ямаков

Картечен пистолет на генерал Георги Ямаков





През 60-те години започва един спор кое оръжие е по-добро за Българската армия- карабината СКС или автомат АК. Тогава бяха внесени определени количества СКС (с такава бях първата година като курсант). Автоматът все още беше лукс и за това българските конструктори започват работа по създаването на такова оръжие. Ямаков се заема с тази задача и за кратко време прави бул-пап конструкция на хибрид между автомат и картечен пистолет на базата на 7,62 мм патрон за АК. Работи на свободен затвор и цевта му и облечена в перфориран кожух. При стрелба дава отклонения както картечен пистолет. И както всяко експериментално оръжие и той е имал своите проблеми с надеждността, които бяха се отстранили в хода на серийното производство. Прикладът му и затворнaта кутия са от щампована ламарина. Проблемът с възможността за серийно производство се свежда до бързото вземане на решение за широко внедряване на АК в българската армия. Тогава знаете за решенията по линия на Варшавския договор за унификация на стрелковото оръжие на армиите на страните-членки. При това положение и при изключителната популярност на АК ямаковата разработка просто не получава шанс.

Luger

Luger

Luger P08 от 1908 или по-правилно наричан Parabellum-Pistole (Pistol Parabellum) е един от първите полуавтоматични пистолети. Проектиран от Georg J. Luger през 1898 и произведен от Deutsche Waffen- und Munitionsfabriken (DWM) през 1900. Влиза на въоръжение първо в швейцарската армия през 1898-1900, под името Versuchsmodelle III или Експериментален модел номер 3. Избран е за служба и в Немската армия но бива заменен от Walther P38 калибър 9mm Parabellum.

Лугер бива използван, през първата и втората, световни войни.Може да се срещне с 2 вида пълнители за 8 патрона или за 32 барабанен. Основно се среща като 7,65×21 мм Модел 1900 и  9×19 мм Парабелиум    Модели 1902, 1904, 1908. Достоинства:
Съвършена конструкция за постолет произведен в началото на 20 век.
Надежден, независимо от условията, удобна ръкохватка и отличен контрол при изстрел.
Слаб откат и висока точност, надежна конструкция и висока скорострелност.

Недостатъци: Прекалено много детайли нужни са качествени патрони и се случва гилзите, тъй като изхвърчат нагоре, да удрят стрелящия в лицето.

ISSC M22

                                                                   
ISSC M22 .22 LR



Пистолет на австрийската фирма ISSC модел M22 в калибър 22 LR. Компактен пистолет подходящ за ежедневно носене, с блок изработен от стомана покрита с черна оксидация, и полимерна рама. Модела е разработен от създателя на Walther P22. Двустранно разположен предпазител за лява и дясна ръка, осигуряващ обезопасяването на оръжието. Релса тип Picatinny на рамата, позволяваща поставянето на лазерен прицел или фенер.M22 външно изключително много наподобява Глог с няколко разлики (Предпазител, ударник и цев), които не се харесват на любителите не Глог, основно зради неудобството на предпазителя. Могат да бъдат монтирани и аксесоари за Глог.

Walther PPQ M2

The PPQ M2 е ново оръжие представено от Валтер. PPQ M2 притежава много добър дизайн и ляга перфектно в ръката. Предполагам, че денят в който ще видим родната полиция с този модел на Валтер е много далеч, но това е един от пазарите, който модела ще запълни (военни и полиция). Самото оръжие е добро и за персонална самозащита. PPQ M2 е доста интересно оръжие и се надявам скоро да има повече информация за него.

Heckler & Koch  P30 V3 

Пистолет на немската фирма Heckler & Koch, модел P30 V3 в калибър 9x19. Рамата е полимерна а затвора стоманен. Има 2 разновидности 9х19 Парабелиум и .40 SW Най- новата разработка на компанията, неговата премиера бе в началото на 2006 година. Модела е усъвършенстван от полицейския P2000. P30 също се счита за полицейско оръжие максимално адаптиран за нуждите и изискванията на различните служби. Ударно-спускателният механизъм работи по система тип DA/SA, ръкохватката е уникална сама по себе си. В предната част на рамата има релса тип Picatinny, която дава възможност да се постави лазерен целеуказател или тактически фенер. Мерните прибори са стоманени с фосфорни вложки за стрелба на тъмно, затворната задръжка е двустранна за лява и дясна ръка, както и бутонът за освобождаване на пълнителя. На задната лява част на затворния блок има палче наречено декокер за безопасното спускане на чукчето и преминаване на оръжието към двойно действие. Цевта е полигонална с гаранция от производителя, че може да издържи минимум 20 000 изстрела.

  StG44





StG44 (Sturmgewehr 44, Щурмгевер 44), известно още като МП-43 или МП-44, е определяно като първата в света щурмова пушка. Притежава 2 режима на стрелба - полуавтоматичен и автоматичен. Може да води ефективна стрелба на разстояния до 300 метра.



Подаденото от Службата по армейско въоръжение на Вермахта (HWaA)поръчка за разработка и развитие на ново оръжие за пехотата започва с разработката на нов патрон с намалена мощност, който да има обсег на действие до 1000 метра. HWaA насочва своето внимание главно към фабриката за муниции Полте в град Магдебург. Там през 1938 година е разработен патрон 7,92х33 мм, чийто куршум с тегло от 3,7 грама развива висока начална скорост. Сключва се договор между Полте и HWaA и се провеждат многобройни експерименти с къси 7,92 мм патрони, които в края на краищата довеждат до създаването през 1941 година на патрона 7,92х33 kurz, с тегло на куршума 8,2 грама начална скорост от 694 м/с. Съществуващите още от 1923 година изисквания за оръжие, използващо такъв междинен (т.е. между патрона за карабината и пистолетния патрон)се преработват след проведени в периода 1935-1937 изследвания и се обобщават в създадената през 1938 концепция за леко автоматично оръжие, което да замести карабината, автомата и частично леката картечница.




Конструкция и производство

Поръчката за производство получава през 1938 година фирмата Хенел в Зул, развитието на оръжието е под ръководството на Хуго Шмайзер. Първоначално новото оръжие се нарича "автомат тежък тип", по-късно се преименува на "автоматична карабина". В началото на 1940 на HWaA се представя един първоначално изцяло фрезован опитен образец. По-късните образци са вече с пресови и щамповани детайли.

Калибър:7.92x33 mm (7.92mm Kurz)
Дължина: 940 mm
Дължина на цевта: 419 mm
Телго: 5.22 kg
Скорострелност: 500 патрона в минута
Пълнител: 30 патрона
До края на войната са произведени общо 424000 броя от StG44.

През Август 1945 се сглобяват налични части за монтаж 50 броя от щурмовите пушки и се предават на Червената армия за техническа оценка, заедно с 10785 листа техническа документация за производство на армейски оръжия. През Октомври 1945 Хуго Шмайзер е задължен за работа към някаква "Техническа комисия" към Червената армия. Тази комисия имала за задача да установи нивото на немската военна техника и да включи резултатите в развитието на съветската военна техника.

 Междинен патрон за StG44 - 7.92х33 мм kurz. Приликата  е много голяма,  с патрона на АК 47.

Абсолютно вероятно е,че Михаил Калашников е знаел за МР-43/44. Разглеждайки системата на Шмайзер той видял,как не трябва да бъде конструиран един автомат. Действително АК-47 има сходни контури с МР-43/44, както е и сходна концепцията за автоматично оръжие под междинен патрон (концепцията е на В. Г. Фёдоров). Еднаквите очертания на цевта и газоотводната тръба идват от това, че и при двете схеми се използва автоматика, базирана на газоотвеждането, изобретена доста време преди появата на Шмайзер и Калашников. Основните разлики между двете системи e начинът на разглобяване и ударно-спускателният механизъм и схемата на заключване на затвора (ротационен болтов затвор заключващ се посредством бойни упори при АК-47 и клинов прекос при схемата на Шмайзер).Разликите в кинематичните схеми са очевидни,което означава че твърденията за руска копирка са неуместни и несериозни. Всъщност истината е друга и Калашников разработва АК-47, като подобренията в механизма са развитие на собствените му концепции и резултат от наблюдението на работата на СтГ44

MP 40

                                                                           
                                                                             MP40

MP40 e автоматично огнестрелно оръжие разработено в Германия и използвано широко от парашутисти, взводни и отрядни командири по време на Втората световна война. MP40 има сравнително малка скорострелност и малък откат, което прави използването му по-лесно сравнено с някои съвременни картечни пистолети. Изобретен е от Хайнрих Фолмер през 1938.  MP40 и на въоражение от  1939-1945.